Във тясната си клетка, в плен
Във тясната си клетка, в плен,
вълкът край мрежата ѝ тича.
Ако не тича всеки ден,
той на прасе ще заприлича!
Това те искат - примирен
със участта си, да застине,
и от надеждата лишен,
сломен, позорно да загине!
Но той не се е примирил!
Тренира тялото, краката,
и в злите му очи пламти
копнежът див по свободата!
Не се предава - знае той:
не е приключила борбата!
Напред е оня славен бой -
на мъст и кървава разплата!
Дори до сетния му ден
животът в клетка да премине,
дори да бъде умъртвен,
не роб - бунтовник ще загине!
© Ангел Чортов All rights reserved.
