Във тъмна нощ
Във тъмна нощ,
студена и безлунна
се скитам сам
във уличната пустота
загърнат в тънкото
палтенце и сгрян
от своята мечта.
Студа не сещам
топло е в душата
аз крача без посока
начертана,
очите търсят тебе
в тъминината ,
а ти си там,
щастлива и засмяна.
Във тъмна нощ
се сбъдвали желания,
красиви, нежни
и безброй мечти,
а тъмна нощ
щом свършела в
стенания,
се раждали
прекрасни дни.
Във тъмна нощ
студена и безлунна
вървя към теб
да срещнеме деня,
замлъкват в тази нощ
словата,
а аз и ти сме
сбъдната мечта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
