Nov 16, 2006, 2:45 PM

Във тъмна нощ

  Poetry
1.3K 0 18

Във тъмна нощ,

студена и безлунна

се скитам сам

във уличната пустота

загърнат в тънкото

палтенце и сгрян

от своята мечта.

Студа не сещам

топло е в душата

аз крача без посока

начертана,

очите търсят тебе

в тъминината ,

а ти си там,

щастлива и засмяна.

Във тъмна нощ

се сбъдвали желания,

красиви, нежни

и безброй мечти,

а тъмна нощ

щом свършела в

стенания,

се раждали

прекрасни дни.

Във тъмна нощ

студена и безлунна

вървя към теб

да срещнеме деня,

замлъкват в тази нощ

словата,  

а аз и ти сме

сбъдната мечта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...