atanashristov (Атанас Христов)
4 2
10 may 2011, 21:54

Във влака 

  Poesía
465 0 5

Капките по прозореца във влака

безброй умножават сините очи,

коит' единствено мене не гледат

в празното купе на студени мечти.

 

А зад прозореца се ниже бавно

страданието на моята земя,

и само тоз' античен влак нещастен

с фарове съживя друми и нивя.

 

Пред мене синеокото момиче

си погледа лута на всички страни

и си мисля колко скъпо ли струва

да ù кажа за всички мои мечти,

 

където аз и тя ще обхождаме

златните поля и вековни гори,

и на децата си ще разказваме

за Дойран и как Батак жално гори.

 

Влакът се спря, мечтите изгаснаха,

за секунда-две тя ме погледна -

бяхме стигнали последната гара.

Тя слезе, а аз сам напред продължих.

 

© Атанас Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Опитах се да помогна. Карай.
  • Ако за Вас Батак е "известен" само с клането не значи, че за всеки е така.
  • Така или иначе, Батак е "известен" с клането, а с пожар -- Стара Загора.
  • Доста български градове горят през вековете на османско иго. И Батак и Стара Загора, както и много други.
  • Като цяло образът и настроението ми допаднаха, но финалът ми е прекалено прозаичен (в буквален смисъл). И... не беше ли Стара Загора горялата?
Propuestas
: ??:??