Капките по прозореца във влака
безброй умножават сините очи,
коит' единствено мене не гледат
в празното купе на студени мечти.
А зад прозореца се ниже бавно
страданието на моята земя,
и само тоз' античен влак нещастен
с фарове съживя друми и нивя.
Пред мене синеокото момиче
си погледа лута на всички страни
и си мисля колко скъпо ли струва
да ù кажа за всички мои мечти, ...