30 dic 2007, 15:35

Във вярност врече се...

  Poesía
950 0 14

***

По устните лъжите ти се кичеха...

и голи до озъбване ме ръфаха...

Надеждите ми язвено се стичаха...

и нощи лешоядено пристъпваха...

 

Очите ти отровно се отичаха...

разложиха до сляпост сетивата ми...

Удавена от сълзи ме обричаха...

да плувам на дълбоко в самотата си...

 

Ръцете ти двуостри ме съсичаха...

душаха ме с ръждясали синджири...

Стените ти във вярност ми се вричаха...

и гола ме зазидаха... по жили...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...