8 mar 2018, 10:12

Във Върбака с Гинка

  Poesía » Civil
786 0 0
  1. Във върбака с  Гинка

В държавния върбак

чезне ЧЕЗ в мъглите

на измамени надежди,

в купетата в ръждясалия влак

тела се клатят и оплакват

късмета си във ледени одежди.

 

Яви се Гинка да спасява

народ премръзнал

в неотоплена държава,

народ със перманентната настинка

на колене стои пред Гинка

изгинал в жестока вирусна разправа . . .

 

Гледа Гинка

в танцуващия мраз,

посѐстримите си калинки

със строшен компас,

а пък със Гинка

под звуците на калорифер

развява шлифер

грузинско-руската лезгинка

и остри зъбки ръфат

апетитната милинка . . .

 

гр. София, 01.03.2018 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....