8 mar 2018, 10:12

Във Върбака с Гинка

  Poesía » Civil
779 0 0
  1. Във върбака с  Гинка

В държавния върбак

чезне ЧЕЗ в мъглите

на измамени надежди,

в купетата в ръждясалия влак

тела се клатят и оплакват

късмета си във ледени одежди.

 

Яви се Гинка да спасява

народ премръзнал

в неотоплена държава,

народ със перманентната настинка

на колене стои пред Гинка

изгинал в жестока вирусна разправа . . .

 

Гледа Гинка

в танцуващия мраз,

посѐстримите си калинки

със строшен компас,

а пък със Гинка

под звуците на калорифер

развява шлифер

грузинско-руската лезгинка

и остри зъбки ръфат

апетитната милинка . . .

 

гр. София, 01.03.2018 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...