Mar 8, 2018, 10:12 AM

Във Върбака с Гинка

  Poetry » Civic
777 0 0
  1. Във върбака с  Гинка

В държавния върбак

чезне ЧЕЗ в мъглите

на измамени надежди,

в купетата в ръждясалия влак

тела се клатят и оплакват

късмета си във ледени одежди.

 

Яви се Гинка да спасява

народ премръзнал

в неотоплена държава,

народ със перманентната настинка

на колене стои пред Гинка

изгинал в жестока вирусна разправа . . .

 

Гледа Гинка

в танцуващия мраз,

посѐстримите си калинки

със строшен компас,

а пък със Гинка

под звуците на калорифер

развява шлифер

грузинско-руската лезгинка

и остри зъбки ръфат

апетитната милинка . . .

 

гр. София, 01.03.2018 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....