В държавния върбак
чезне ЧЕЗ в мъглите
на измамени надежди,
в купетата в ръждясалия влак
тела се клатят и оплакват
късмета си във ледени одежди.
Яви се Гинка да спасява
народ премръзнал
в неотоплена държава,
народ със перманентната настинка
на колене стои пред Гинка
изгинал в жестока вирусна разправа . . .
Гледа Гинка
в танцуващия мраз,
посѐстримите си калинки
със строшен компас,
а пък със Гинка
под звуците на калорифер
развява шлифер
грузинско-руската лезгинка
и остри зъбки ръфат
апетитната милинка . . .
гр. София, 01.03.2018 г.
© Димитър Христов Всички права запазени