26 sept 2021, 23:45

Въздигане 

  Poesía » De amor
551 2 3

Молитва, храм...

Храм в тяло.

Капчици, които парят.

Устните, които шепнат.

Глас, който ме пробужда,

и поглед, сякаш от икона.

Не знаеш, че това си ти,

защото никой сам не може

да усети Светлината.

Другият е този, който вижда.

Другият я отразява.

Устните, които шепнат,

Светлината на това, което носиш.

Всеки отразява другия.

Няма как да видим отстрани.

Даден ни е само другия -

да ни възлюби

и да види Светлината.

Светлина да ни даде

и смисъл.

Капчици, които парят.

 

© Лилия Минева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??