Въздигане
Молитва, храм...
Храм в тяло.
Капчици, които парят.
Устните, които шепнат.
Глас, който ме пробужда,
и поглед, сякаш от икона.
Не знаеш, че това си ти,
защото никой сам не може
да усети Светлината.
Другият е този, който вижда.
Другият я отразява.
Устните, които шепнат,
Светлината на това, което носиш.
Всеки отразява другия.
Няма как да видим отстрани.
Даден ни е само другия -
да ни възлюби
и да види Светлината.
Светлина да ни даде
и смисъл.
Капчици, които парят.
© Лилия Минева All rights reserved.
