Въздишка

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255

23 feb 2014, 10:24

Poesía » Otra

710 0 13

Въздишка
носталгия по вените тече
в очите гледам остаряващото време
а то самото бръчици плете
дано си хване онова което
няма как от този свят да вземе
неделята
протяга се като дете
към близките чиито силуети избледняха
къде са думичките им къде
не връзват люлчици по родовата стряха
животът постепенно се смали ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Въздишка

Искате да прочетете повече?

Propuestas