Въздишка

И тогава Тя седна. Да - на леглото, до него. 

И го погледна в очите - разбра любовта му...       

Толкова време ѝ бе нужно... Едва не го изгуби - защото не вярваше в думи... 

А той - изрекъл бе всичко...

Тя знаеше, че той я обича, знаеше... и тогава ЗАЩО?!?... 

Със всяко Обичам те - сърцето ѝ малко по малко едно цяло ставаше... 

Но страхът, споменът от болката... Тя не искаше пак... 

И едва не го изгуби..

 За него бе тя, той - влюбен в нея! 

А тя... за нея бе като сън... реална мечта... а той - бе в реалността...!

И той я разбра! И само поглед бе нужен... И страха - той май отшумя. 

Тя разбра, че и без него е жива, и без него е Тя!... 

И пое риска... Гмурна се в неговата любов, а нейната - караше я да диша! 

И просто се сля... сля се... и почувства се жива!...

 А от кога го обичаше - тя дори не разбра... 

Още не бяха те Двама, хванати за ръка...!