И тогава Тя седна. Да - на леглото, до него.
И го погледна в очите - разбра любовта му...
Толкова време ѝ бе нужно... Едва не го изгуби - защото не вярваше в думи...
А той - изрекъл бе всичко...
Тя знаеше, че той я обича, знаеше... и тогава ЗАЩО?!?...
Със всяко Обичам те - сърцето ѝ малко по малко едно цяло ставаше...
Но страхът, споменът от болката... Тя не искаше пак...
И едва не го изгуби..
За него бе тя, той - влюбен в нея!
А тя... за нея бе като сън... реална мечта... а той - бе в реалността...!
И той я разбра! И само поглед бе нужен... И страха - той май отшумя.
Тя разбра, че и без него е жива, и без него е Тя!... ...