1 июн. 2013 г., 15:00

Въздишка

586 0 0

И тогава Тя седна. Да - на леглото, до него. 

И го погледна в очите - разбра любовта му...       

Толкова време ѝ бе нужно... Едва не го изгуби - защото не вярваше в думи... 

А той - изрекъл бе всичко...

Тя знаеше, че той я обича, знаеше... и тогава ЗАЩО?!?... 

Със всяко Обичам те - сърцето ѝ малко по малко едно цяло ставаше... 

Но страхът, споменът от болката... Тя не искаше пак... 

И едва не го изгуби..

 За него бе тя, той - влюбен в нея! 

А тя... за нея бе като сън... реална мечта... а той - бе в реалността...!

И той я разбра! И само поглед бе нужен... И страха - той май отшумя. 

Тя разбра, че и без него е жива, и без него е Тя!... 

И пое риска... Гмурна се в неговата любов, а нейната - караше я да диша! 

И просто се сля... сля се... и почувства се жива!...

 А от кога го обичаше - тя дори не разбра... 

Още не бяха те Двама, хванати за ръка...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Девора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...