Възел

Най-хубавото пазя за накрая —

защо с времето да си играя?

В него да се вместя — няма как,

то все ще ми подложи крак.

Но накрая то вече е без сили,

въжетата по него са се впили.

Посяга към хоризонт далечен —

нека е без мен. Аз съм вечен.

Стига толкова съм бързал —

края за началото съм вързал

и много тихо ги пристягам,

че иначе ще вземат да избягат.

Огледай възела внимателно.

Времето е твой приятел, но —

каквото ти е дало, ще си вземе.

Не може друго, щом е време.

Докато са вързани на възел,

не знаят кой е дал и кой е взел.

Началото и краят се оплитат

и с теб остават — не отлитат.