Възел
Най-хубавото пазя за накрая —
защо с времето да си играя?
В него да се вместя — няма как,
то все ще ми подложи крак.
Но накрая то вече е без сили,
въжетата по него са се впили.
Посяга към хоризонт далечен —
нека е без мен. Аз съм вечен.
Стига толкова съм бързал —
края за началото съм вързал
и много тихо ги пристягам,
че иначе ще вземат да избягат.
Огледай възела внимателно.
Времето е твой приятел, но —
каквото ти е дало, ще си вземе.
Не може друго, щом е време.
Докато са вързани на възел,
не знаят кой е дал и кой е взел.
Началото и краят се оплитат
и с теб остават — не отлитат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены