2 авг. 2025 г., 10:36

Възел

170 0 0

Най-хубавото пазя за накрая —

защо с времето да си играя?

В него да се вместя — няма как,

то все ще ми подложи крак.

 

Но накрая то вече е без сили,

въжетата по него са се впили.

Посяга към хоризонт далечен —

нека е без мен. Аз съм вечен.

 

Стига толкова съм бързал —

края за началото съм вързал

и много тихо ги пристягам,

че иначе ще вземат да избягат.

 

Огледай възела внимателно.

Времето е твой приятел, но —

каквото ти е дало, ще си вземе.

Не може друго, щом е време.

 

Докато са вързани на възел,

не знаят кой е дал и кой е взел.

Началото и краят се оплитат

и с теб остават — не отлитат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...