2.08.2025 г., 10:36

Възел

171 0 0

Най-хубавото пазя за накрая —

защо с времето да си играя?

В него да се вместя — няма как,

то все ще ми подложи крак.

 

Но накрая то вече е без сили,

въжетата по него са се впили.

Посяга към хоризонт далечен —

нека е без мен. Аз съм вечен.

 

Стига толкова съм бързал —

края за началото съм вързал

и много тихо ги пристягам,

че иначе ще вземат да избягат.

 

Огледай възела внимателно.

Времето е твой приятел, но —

каквото ти е дало, ще си вземе.

Не може друго, щом е време.

 

Докато са вързани на възел,

не знаят кой е дал и кой е взел.

Началото и краят се оплитат

и с теб остават — не отлитат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...