Aug 2, 2025, 10:36 AM

Възел

  Poetry
172 0 0

Най-хубавото пазя за накрая —

защо с времето да си играя?

В него да се вместя — няма как,

то все ще ми подложи крак.

 

Но накрая то вече е без сили,

въжетата по него са се впили.

Посяга към хоризонт далечен —

нека е без мен. Аз съм вечен.

 

Стига толкова съм бързал —

края за началото съм вързал

и много тихо ги пристягам,

че иначе ще вземат да избягат.

 

Огледай възела внимателно.

Времето е твой приятел, но —

каквото ти е дало, ще си вземе.

Не може друго, щом е време.

 

Докато са вързани на възел,

не знаят кой е дал и кой е взел.

Началото и краят се оплитат

и с теб остават — не отлитат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...