7 feb 2018, 10:14

Възелът 

  Poesía
284 0 0

 

 

През иглени уши преминах,
за да зашия този мой живот,
с парчета кърпех де що имах,
но ето, окъся конеца ... Стоп!

 

Преди да го срежа
на възел ще го вържа,
без мечти и копнежи -
самотата да издържа.

 

Възелът ще стегна,
в душата да запазя
топлината ми потребна
за зарастващите рани ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??