Feb 7, 2018, 10:14 AM

Възелът 

  Poetry
294 0 0

 

 

През иглени уши преминах,
за да зашия този мой живот,
с парчета кърпех де що имах,
но ето, окъся конеца ... Стоп!

 

Преди да го срежа
на възел ще го вържа,
без мечти и копнежи -
самотата да издържа.

 

Възелът ще стегна,
в душата да запазя
топлината ми потребна
за зарастващите рани ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??