7 февр. 2018 г., 10:14

Възелът 

  Поэзия
238 0 0

 

 

През иглени уши преминах,
за да зашия този мой живот,
с парчета кърпех де що имах,
но ето, окъся конеца ... Стоп!

 

Преди да го срежа
на възел ще го вържа,
без мечти и копнежи -
самотата да издържа.

 

Възелът ще стегна,
в душата да запазя
топлината ми потребна
за зарастващите рани ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??