7.02.2018 г., 10:14 ч.

Възелът 

  Поезия
241 0 0

 

 

През иглени уши преминах,
за да зашия този мой живот,
с парчета кърпех де що имах,
но ето, окъся конеца ... Стоп!

 

Преди да го срежа
на възел ще го вържа,
без мечти и копнежи -
самотата да издържа.

 

Възелът ще стегна,
в душата да запазя
топлината ми потребна
за зарастващите рани ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??