Възклицание в междугалактическото пространство

18 jul 2021, 13:40

Poesía

376 1 2

Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва

и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.

Когато нямаш за какво глава отново да изправиш

и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,

тогава знай, че има път и някой, който те обича.

Сълзите няма да го спрат, макар светът да е циничен!

Боли, нали, да бъдеш ти искра, която нощем свети,

когато в твоите гърди ридаят хиляди комети?

Когато твоят ден е мрак и няма слънце на небето,

когато търсиш начин как да литнеш с птици над морето,

тогава просто замълчѝ и знай, че всички сме дечица!

Животът вдига те, нали? Животът песен е на птица!

Животът храбро ни зове и пее в нощите горещи.

Животът плач е на дете и мъка след любовна среща.

Животът има имена и всеки нежно ги изрича!

Животът грее в Любовта! Живей и вечно го Обичай!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

thedac (Димитър Драганов)

2021-07-18T15:21:23+03:00

Здравей, Зиги! Животът е скъпоценен камък и усмивка красива! Както сигурно се случва и при много други хора, достигнах до този извод след водопади от изживяна болка! Но въпреки нея накрая пристига:...
anahataroot (Зигфрид В.)

2021-07-18T14:37:43+03:00

Браво, Мите! Да, животът е всичко това и е безценен дар (май навсякъде тъй приказвам ама просто така го чувствам и мисля), наистина много ми харесва тази твоя вътрешна сила да го обичаш просто такъв, какъвто е. Пожелавам ти да си я запазиш! 😊