Възклицание в междугалактическото пространство
Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича.
Сълзите няма да го спрат, макар светът да е циничен!
Боли, нали, да бъдеш ти искра, която нощем свети,
когато в твоите гърди ридаят хиляди комети?
Когато твоят ден е мрак и няма слънце на небето,
когато търсиш начин как да литнеш с птици над морето,
тогава просто замълчѝ и знай, че всички сме дечица!
Животът вдига те, нали? Животът песен е на птица!
Животът храбро ни зове и пее в нощите горещи.
Животът плач е на дете и мъка след любовна среща.
Животът има имена и всеки нежно ги изрича!
Животът грее в Любовта! Живей и вечно го Обичай!
© Димитър Драганов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей, Зиги! Животът е скъпоценен камък и усмивка красива! Както сигурно се случва и при много други хора, достигнах до този извод след водопади от изживяна болка! Но въпреки нея накрая пристига:...
-
Браво, Мите! Да, животът е всичко това и е безценен дар (май навсякъде тъй приказвам ама просто така го чувствам и мисля), наистина много ми харесва тази твоя вътрешна сила да го обичаш просто такъв, какъвто е. Пожелавам ти да си я запазиш! 😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
