Възклицание в междугалактическото пространство
Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича.
Сълзите няма да го спрат, макар светът да е циничен!
Боли, нали, да бъдеш ти искра, която нощем свети,
когато в твоите гърди ридаят хиляди комети?
Когато твоят ден е мрак и няма слънце на небето,
когато търсиш начин как да литнеш с птици над морето,
тогава просто замълчѝ и знай, че всички сме дечица!
Животът вдига те, нали? Животът песен е на птица!
Животът храбро ни зове и пее в нощите горещи.
Животът плач е на дете и мъка след любовна среща.
Животът има имена и всеки нежно ги изрича!
Животът грее в Любовта! Живей и вечно го Обичай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
