13 mar 2009, 15:46

Възкресение

  Poesía
1.1K 0 0

Смъртта дойде при мен

с твоите очи,

погледна ме и ме прониза

като кинжал, като куршум в сърцето.

Смъртта дойде при мен

с твоите ръце,

с бяла дантелена рокля тихо пристъпи,

с коси разпуснати, с пърхащи пеперуди

прегърна ме нежно и силно,

омаяна и влюбена гледах я в захлас.

Смъртта дойде при мен

като Христос,

да ми даде ново Възкресение.

Смъртта дойде при мен

като сияние от слънчеви лъчи,

нежна и добра като светлината.

Смъртта дойде при мен

и зае твоето място.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айше Рубева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...