13 mar 2009, 15:46

Възкресение

  Poesía
1.1K 0 0

Смъртта дойде при мен

с твоите очи,

погледна ме и ме прониза

като кинжал, като куршум в сърцето.

Смъртта дойде при мен

с твоите ръце,

с бяла дантелена рокля тихо пристъпи,

с коси разпуснати, с пърхащи пеперуди

прегърна ме нежно и силно,

омаяна и влюбена гледах я в захлас.

Смъртта дойде при мен

като Христос,

да ми даде ново Възкресение.

Смъртта дойде при мен

като сияние от слънчеви лъчи,

нежна и добра като светлината.

Смъртта дойде при мен

и зае твоето място.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айше Рубева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...