Mar 13, 2009, 3:46 PM

Възкресение

  Poetry
1.1K 0 0

Смъртта дойде при мен

с твоите очи,

погледна ме и ме прониза

като кинжал, като куршум в сърцето.

Смъртта дойде при мен

с твоите ръце,

с бяла дантелена рокля тихо пристъпи,

с коси разпуснати, с пърхащи пеперуди

прегърна ме нежно и силно,

омаяна и влюбена гледах я в захлас.

Смъртта дойде при мен

като Христос,

да ми даде ново Възкресение.

Смъртта дойде при мен

като сияние от слънчеви лъчи,

нежна и добра като светлината.

Смъртта дойде при мен

и зае твоето място.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айше Рубева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...