3 ene 2014, 20:00

Възкресение 

  Poesía » De amor
633 0 0

Възкресение

 

Как искам пред тебе да впусна внезапно

този луд огън на дълго сдържана клада!

В очите ти светли с пожар безвъзвратно

да разкрия душата си гаснеща, млада.

 

Да разкрия душата си - цяла от болка,

да я разпна на кръст от копнежи, мечти!

И посочил ù пътя, натам към Голгота -

възкресение търся в твойте очи!

 

Ах как дълбоко бленувам единството.

Ръцете ти, снемащи тез вплетени тръни!

Душите ни знойни познали са тайнството

на сгряващи устни по очи изтерзани...

 

2012 г.

© Александър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??