3.01.2014 г., 20:00 ч.

Възкресение 

  Поезия » Любовна
599 0 0

Възкресение

 

Как искам пред тебе да впусна внезапно

този луд огън на дълго сдържана клада!

В очите ти светли с пожар безвъзвратно

да разкрия душата си гаснеща, млада.

 

Да разкрия душата си - цяла от болка,

да я разпна на кръст от копнежи, мечти!

И посочил ù пътя, натам към Голгота -

възкресение търся в твойте очи!

 

Ах как дълбоко бленувам единството.

Ръцете ти, снемащи тез вплетени тръни!

Душите ни знойни познали са тайнството

на сгряващи устни по очи изтерзани...

 

2012 г.

© Александър Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??