Възкресение
Как искам пред тебе да впусна внезапно
този луд огън на дълго сдържана клада!
В очите ти светли с пожар безвъзвратно
да разкрия душата си гаснеща, млада.
Да разкрия душата си - цяла от болка,
да я разпна на кръст от копнежи, мечти!
И посочил ù пътя, натам към Голгота -
възкресение търся в твойте очи!
Ах как дълбоко бленувам единството.
Ръцете ти, снемащи тез вплетени тръни!
Душите ни знойни познали са тайнството
на сгряващи устни по очи изтерзани...
2012 г.
© Александър Петров Все права защищены