Jan 3, 2014, 8:00 PM

Възкресение

  Poetry » Love
870 0 0

Възкресение

 

Как искам пред тебе да впусна внезапно

този луд огън на дълго сдържана клада!

В очите ти светли с пожар безвъзвратно

да разкрия душата си гаснеща, млада.

 

Да разкрия душата си - цяла от болка,

да я разпна на кръст от копнежи, мечти!

И посочил ù пътя, натам към Голгота -

възкресение търся в твойте очи!

 

Ах как дълбоко бленувам единството.

Ръцете ти, снемащи тез вплетени тръни!

Душите ни знойни познали са тайнството

на сгряващи устни по очи изтерзани...

 

2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...