Елиза13 (Мария)
218 813
2 abr 2018, 23:04

Възкресение 

  Poesía » Filosófica, Otra
963 3 3

Велик е този ден – видях ръка към моята душа простряна

но тя не взе, не ме рани и не открадна.

Превърза с нежна милост зейналата рана,

душевен белег в детското сърце.

Ден, в който Божията обич ме отведе,

от тъмния затвор на хиляди лъжи

към хоризонта светъл на мечтите смели.

Ден в който в смъртен страх, смъртта трепери –

Живота в слава победи!

Прегръдка от Небето – песента на Вечността,

сияйна радост в мрачна тъмнина

разлиства в мен надежда бяла

по-нежноцветна и от пролетта.

Могъща обич с глас кристално ясен

в очите на единственият Божи Син,

пожертвал себе, понесъл греховете.

Докосва струните – мелодията на сърцето

звучи по чуден начин – Свободна си.

© Мария Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Великден »

23 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??