Възкресение
Велик е този ден – видях ръка към моята душа простряна
но тя не взе, не ме рани и не открадна.
Превърза с нежна милост зейналата рана,
душевен белег в детското сърце.
Ден, в който Божията обич ме отведе,
от тъмния затвор на хиляди лъжи
към хоризонта светъл на мечтите смели.
Ден в който в смъртен страх, смъртта трепери –
Живота в слава победи!
Прегръдка от Небето – песента на Вечността,
сияйна радост в мрачна тъмнина
разлиства в мен надежда бяла
по-нежноцветна и от пролетта.
Могъща обич с глас кристално ясен
в очите на единственият Божи Син,
пожертвал себе, понесъл греховете.
Докосва струните – мелодията на сърцето
звучи по чуден начин – Свободна си.
© Мария All rights reserved.
