Елиза13 (Мария)
219 818
Apr 2, 2018, 11:04 PM

Възкресение 

  Poetry » Phylosophy, Other
970 3 3

Велик е този ден – видях ръка към моята душа простряна

но тя не взе, не ме рани и не открадна.

Превърза с нежна милост зейналата рана,

душевен белег в детското сърце.

Ден, в който Божията обич ме отведе,

от тъмния затвор на хиляди лъжи

към хоризонта светъл на мечтите смели.

Ден в който в смъртен страх, смъртта трепери –

Живота в слава победи!

Прегръдка от Небето – песента на Вечността,

сияйна радост в мрачна тъмнина

разлиства в мен надежда бяла

по-нежноцветна и от пролетта.

Могъща обич с глас кристално ясен

в очите на единственият Божи Син,

пожертвал себе, понесъл греховете.

Докосва струните – мелодията на сърцето

звучи по чуден начин – Свободна си.

© Мария All rights reserved.

The work is a contestant:

Великден »

23 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??