3 oct 2017, 14:45

Възкреси ме...

  Poesía
1.3K 3 7

ВЪЗКРЕСИ МЕ...

 

В тоя свят –

на безпочвие, драми,

псевдоистини – явни измами,

в който жар нескончаема пия,

докажи ми, че има магия.

Не диктувай съдбата ми –

в нерви.

Разстояния, пулс – не отмервай.

Ако някога светна във сиво –

дай ми рамо, смълчано – от сила.

Не опитвай

да властваш над мене.

Не безумствай –

над чувство зелено.

В някой миг – вледенен –

ще се срина.

Възкреси ме – с любов.

Идва зима...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...