ВЪЗКРЕСИ МЕ...
В тоя свят –
на безпочвие, драми,
псевдоистини – явни измами,
в който жар нескончаема пия,
докажи ми, че има магия.
Не диктувай съдбата ми –
в нерви.
Разстояния, пулс – не отмервай.
Ако някога светна във сиво –
дай ми рамо, смълчано – от сила.
Не опитвай
да властваш над мене.
Не безумствай –
над чувство зелено.
В някой миг – вледенен –
ще се срина.
Възкреси ме – с любов.
Идва зима...
© Донка Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
