ВЪЗКРЕСИ МЕ...
В тоя свят –
на безпочвие, драми,
псевдоистини – явни измами,
в който жар нескончаема пия,
докажи ми, че има магия.
Не диктувай съдбата ми –
в нерви.
Разстояния, пулс – не отмервай.
Ако някога светна във сиво –
дай ми рамо, смълчано – от сила.
Не опитвай
да властваш над мене.
Не безумствай –
над чувство зелено.
В някой миг – вледенен –
ще се срина.
Възкреси ме – с любов.
Идва зима...
© Донка Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
