3.10.2017 г., 14:45

Възкреси ме...

1.3K 3 7

ВЪЗКРЕСИ МЕ...

 

В тоя свят –

на безпочвие, драми,

псевдоистини – явни измами,

в който жар нескончаема пия,

докажи ми, че има магия.

Не диктувай съдбата ми –

в нерви.

Разстояния, пулс – не отмервай.

Ако някога светна във сиво –

дай ми рамо, смълчано – от сила.

Не опитвай

да властваш над мене.

Не безумствай –

над чувство зелено.

В някой миг – вледенен –

ще се срина.

Възкреси ме – с любов.

Идва зима...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...