ВЪЗКРЕСИ МЕ...
В тоя свят –
на безпочвие, драми,
псевдоистини – явни измами,
в който жар нескончаема пия,
докажи ми, че има магия.
Не диктувай съдбата ми –
в нерви.
Разстояния, пулс – не отмервай.
Ако някога светна във сиво –
дай ми рамо, смълчано – от сила.
Не опитвай
да властваш над мене.
Не безумствай –
над чувство зелено.
В някой миг – вледенен –
ще се срина.
Възкреси ме – с любов.
Идва зима...
© Донка Василева Все права защищены