17 ene 2010, 23:05

Възкръсване

774 0 2

ВЪЗКРЪСВАНЕ

 

Аз те виждах – преди да те срещна.

И рисувах те – без да те гледам...

Аз сънувах – как погледът сведен

озарен бе от пламък на свещи...

Аз познавах косата ти чудна,

а не бях я докосвал със пръсти...

И рисувах – рисувах я лудо

на вълни как се спуска към кръста ти...

Не познавах дори и лицето ти...

Ни смеха, ни гласа ти бях слушал.

Ала ето, че днес във ръцете ми

доверчиво намирам те сгушена...

Аз  те виждах, познавах те, мила...

И когато рисувах, се кръстех...

Ти в мечтите ми бе се родила...

И със теб днес отново възкръсвам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....