17 янв. 2010 г., 23:05

Възкръсване

772 0 2

ВЪЗКРЪСВАНЕ

 

Аз те виждах – преди да те срещна.

И рисувах те – без да те гледам...

Аз сънувах – как погледът сведен

озарен бе от пламък на свещи...

Аз познавах косата ти чудна,

а не бях я докосвал със пръсти...

И рисувах – рисувах я лудо

на вълни как се спуска към кръста ти...

Не познавах дори и лицето ти...

Ни смеха, ни гласа ти бях слушал.

Ала ето, че днес във ръцете ми

доверчиво намирам те сгушена...

Аз  те виждах, познавах те, мила...

И когато рисувах, се кръстех...

Ти в мечтите ми бе се родила...

И със теб днес отново възкръсвам...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...