Jan 17, 2010, 11:05 PM

Възкръсване

  Poetry » Love
770 0 2

ВЪЗКРЪСВАНЕ

 

Аз те виждах – преди да те срещна.

И рисувах те – без да те гледам...

Аз сънувах – как погледът сведен

озарен бе от пламък на свещи...

Аз познавах косата ти чудна,

а не бях я докосвал със пръсти...

И рисувах – рисувах я лудо

на вълни как се спуска към кръста ти...

Не познавах дори и лицето ти...

Ни смеха, ни гласа ти бях слушал.

Ала ето, че днес във ръцете ми

доверчиво намирам те сгушена...

Аз  те виждах, познавах те, мила...

И когато рисувах, се кръстех...

Ти в мечтите ми бе се родила...

И със теб днес отново възкръсвам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...