17.01.2010 г., 23:05

Възкръсване

769 0 2

ВЪЗКРЪСВАНЕ

 

Аз те виждах – преди да те срещна.

И рисувах те – без да те гледам...

Аз сънувах – как погледът сведен

озарен бе от пламък на свещи...

Аз познавах косата ти чудна,

а не бях я докосвал със пръсти...

И рисувах – рисувах я лудо

на вълни как се спуска към кръста ти...

Не познавах дори и лицето ти...

Ни смеха, ни гласа ти бях слушал.

Ала ето, че днес във ръцете ми

доверчиво намирам те сгушена...

Аз  те виждах, познавах те, мила...

И когато рисувах, се кръстех...

Ти в мечтите ми бе се родила...

И със теб днес отново възкръсвам...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...