8 jun 2016, 8:07

Възможен неморал

607 0 1

ВЪЗМОЖЕН НЕМОРАЛ 
Р.Чакърова 

 

Заспивам с него, а обичам тебе... 
Какво безсрамие и липса на морал!? 
И ти не мислиш сигурно за себе си, 
когато сънищата ми си "крал". 
Когато "определял" си мечтите, 
когато в строфите си се "заплитал".
Когато си застанал пред очите ми -
кого тогава, Господ ли попита?...
Ха-ха... По-скоро Дяволът виновен е
за всичките антиморални помисли... 
За всичките вменени с тебе спомени,
за цялата, вселенската греховност... 
А две очички питащо ме гледат 
и не разбират моята усмихнатост. 
Разливам се от вътрешна потребност 
да гледам в тях и да прегръщам тихо 
това невинно мое генно продължение,
това беззъбо, палаво причастие,
което не търпи опровержение 
на простата, човешка дума ЩАСТИЕ... 
И нечии ръце ще ме превърнат 
за миг  в пламтящ от страсти огън, 
а женската ми същност ще прегърне 
това, което прави я възможна... 

Лондон 05/06/2016 '  16:36


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...