Jun 8, 2016, 8:07 AM

Възможен неморал

  Poetry » Love
603 0 1

ВЪЗМОЖЕН НЕМОРАЛ 
Р.Чакърова 

 

Заспивам с него, а обичам тебе... 
Какво безсрамие и липса на морал!? 
И ти не мислиш сигурно за себе си, 
когато сънищата ми си "крал". 
Когато "определял" си мечтите, 
когато в строфите си се "заплитал".
Когато си застанал пред очите ми -
кого тогава, Господ ли попита?...
Ха-ха... По-скоро Дяволът виновен е
за всичките антиморални помисли... 
За всичките вменени с тебе спомени,
за цялата, вселенската греховност... 
А две очички питащо ме гледат 
и не разбират моята усмихнатост. 
Разливам се от вътрешна потребност 
да гледам в тях и да прегръщам тихо 
това невинно мое генно продължение,
това беззъбо, палаво причастие,
което не търпи опровержение 
на простата, човешка дума ЩАСТИЕ... 
И нечии ръце ще ме превърнат 
за миг  в пламтящ от страсти огън, 
а женската ми същност ще прегърне 
това, което прави я възможна... 

Лондон 05/06/2016 '  16:36


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...