Възможен неморал

Poetry » Love

609 0 1

ВЪЗМОЖЕН НЕМОРАЛ
Р.Чакърова

Заспивам с него, а обичам тебе...
Какво безсрамие и липса на морал!?
И ти не мислиш сигурно за себе си,
когато сънищата ми си "крал".
Когато "определял" си мечтите,
когато в строфите си се "заплитал".
Когато си застанал пред очите ми -
кого тогава, Господ ли попита?...
Ха-ха... По-скоро Дяволът виновен е
за всичките антиморални помисли...
За всичките вменени с тебе спомени,
за цялата, вселенската греховност...
А две очички питащо ме гледат
и не разбират моята усмихнатост.
Разливам се от вътрешна потребност
да гледам в тях и да прегръщам тихо
това невинно мое генно продължение,
това беззъбо, палаво причастие,
което не търпи опровержение
на простата, човешка дума ЩАСТИЕ...
И нечии ръце ще ме превърнат
за миг в пламтящ от страсти огън,
а женската ми същност ще прегърне
това, което прави я възможна...