ВЪЗМОЖЕН НЕМОРАЛ 
Р.Чакърова 

Заспивам с него, а обичам тебе... 
Какво безсрамие и липса на морал!? 
И ти не мислиш сигурно за себе си, 
когато сънищата ми си "крал". 
Когато "определял" си мечтите, 
когато в строфите си се "заплитал".
Когато си застанал пред очите ми -
кого тогава, Господ ли попита?...
Ха-ха... По-скоро Дяволът виновен е
за всичките антиморални помисли... 
За всичките вменени с тебе спомени,
за цялата, вселенската греховност... 
А две очички питащо ме гледат 
и не разбират моята усмихнатост. 
Разливам се от вътрешна потребност 
да гледам в тях и да прегръщам тихо 
това невинно мое генно продължение,
това беззъбо, палаво причастие,
което не търпи опровержение 
на простата, човешка дума ЩАСТИЕ... 
И нечии ръце ще ме превърнат 
за миг  в пламтящ от страсти огън, 
а женската ми същност ще прегърне 
това, което прави я възможна... 

Лондон 05/06/2016 '  16:36