2 jun 2018, 11:05

Възпитанието

  Poesía » Otra
415 0 0

ВЪЗПИТАНИЕТО

 

Щом влезе в глутница детето,

то следва онзи най-отпред.

С баща си влиза във морето,

а с майка си върви навред!

 

И всички мрат да го възпитат!

И все го учат на акъл!

А те самите все се питат,

ще минат ли в живота зъл?

 

 Те мислят тъй ще ни предпазят.

От Злото ще ни защитят!

По редечко лука да газим

и гафовете ни да спрат!

 

Да вървим по коловоза,

че туй е правилния път...

Че Живота не е поза,

а борба от кръв и плът!

 

И така нещата стават!

Житейските неща вървят.

Но греховете си остават,

И тъпчем бащиния път!

 

10.04.2012г. София

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...