Jun 2, 2018, 11:05 AM

Възпитанието

  Poetry » Other
404 0 0

ВЪЗПИТАНИЕТО

 

Щом влезе в глутница детето,

то следва онзи най-отпред.

С баща си влиза във морето,

а с майка си върви навред!

 

И всички мрат да го възпитат!

И все го учат на акъл!

А те самите все се питат,

ще минат ли в живота зъл?

 

 Те мислят тъй ще ни предпазят.

От Злото ще ни защитят!

По редечко лука да газим

и гафовете ни да спрат!

 

Да вървим по коловоза,

че туй е правилния път...

Че Живота не е поза,

а борба от кръв и плът!

 

И така нещата стават!

Житейските неща вървят.

Но греховете си остават,

И тъпчем бащиния път!

 

10.04.2012г. София

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...