Jun 2, 2018, 11:05 AM

Възпитанието 

  Poetry » Other
249 0 0

ВЪЗПИТАНИЕТО

 

Щом влезе в глутница детето,

то следва онзи най-отпред.

С баща си влиза във морето,

а с майка си върви навред!

 

И всички мрат да го възпитат!

И все го учат на акъл!

А те самите все се питат,

ще минат ли в живота зъл?

 

 Те мислят тъй ще ни предпазят.

От Злото ще ни защитят!

По редечко лука да газим

и гафовете ни да спрат!

 

Да вървим по коловоза,

че туй е правилния път...

Че Живота не е поза,

а борба от кръв и плът!

 

И така нещата стават!

Житейските неща вървят.

Но греховете си остават,

И тъпчем бащиния път!

 

10.04.2012г. София

 

 

 

 

 

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??