Възпитанието
ВЪЗПИТАНИЕТО
Щом влезе в глутница детето,
то следва онзи най-отпред.
С баща си влиза във морето,
а с майка си върви навред!
И всички мрат да го възпитат!
И все го учат на акъл!
А те самите все се питат,
ще минат ли в живота зъл?
Те мислят тъй ще ни предпазят.
От Злото ще ни защитят!
По редечко лука да газим
и гафовете ни да спрат!
Да вървим по коловоза,
че туй е правилния път...
Че Живота не е поза,
а борба от кръв и плът!
И така нещата стават!
Житейските неща вървят.
Но греховете си остават,
И тъпчем бащиния път!
10.04.2012г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
