2.06.2018 г., 11:05 ч.

Възпитанието 

  Поезия » Друга
233 0 0

ВЪЗПИТАНИЕТО

 

Щом влезе в глутница детето,

то следва онзи най-отпред.

С баща си влиза във морето,

а с майка си върви навред!

 

И всички мрат да го възпитат!

И все го учат на акъл!

А те самите все се питат,

ще минат ли в живота зъл?

 

 Те мислят тъй ще ни предпазят.

От Злото ще ни защитят!

По редечко лука да газим

и гафовете ни да спрат!

 

Да вървим по коловоза,

че туй е правилния път...

Че Живота не е поза,

а борба от кръв и плът!

 

И така нещата стават!

Житейските неща вървят.

Но греховете си остават,

И тъпчем бащиния път!

 

10.04.2012г. София

 

 

 

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??