1 sept 2010, 23:38

Възпламенилата се тъмнина

Poesía » Versos blancos

1K 0 1

Изгревът пропълзява
като прилепнала раковина
вакумирала времето
в изсипващия се пясък
на вятъра - раздиращ
възпламенилата се тъмнина
от тънката нишка на жарта
издърпала се някъде в края
и проникнала без контраст
събрала спонтанния пулс
на сърцето изваяло вълната
заляла с искряща страст
огъня на телата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kleopatrasv (Светлана Тодорова)

В безкрайния ритуал на времето Залеза и Утрото сключват сделки на Съдби за минало и бъдеще, проявени в СЕГА!

2010-09-06T16:51:04+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0