1 sept 2010, 23:38

Възпламенилата се тъмнина

Poesía » Versos blancos

1K 0 1

Изгревът пропълзява
като прилепнала раковина
вакумирала времето
в изсипващия се пясък
на вятъра - раздиращ
възпламенилата се тъмнина
от тънката нишка на жарта
издърпала се някъде в края
и проникнала без контраст
събрала спонтанния пулс
на сърцето изваяло вълната
заляла с искряща страст
огъня на телата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kleopatrasv (Светлана Тодорова)

В безкрайния ритуал на времето Залеза и Утрото сключват сделки на Съдби за минало и бъдеще, проявени в СЕГА!

2010-09-06T16:51:04+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9