1.09.2010 г., 23:38

Възпламенилата се тъмнина

Поезия » Бели стихове

1K 0 1

Изгревът пропълзява
като прилепнала раковина
вакумирала времето
в изсипващия се пясък
на вятъра - раздиращ
възпламенилата се тъмнина
от тънката нишка на жарта
издърпала се някъде в края
и проникнала без контраст
събрала спонтанния пулс
на сърцето изваяло вълната
заляла с искряща страст
огъня на телата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kleopatrasv (Светлана Тодорова)

В безкрайния ритуал на времето Залеза и Утрото сключват сделки на Съдби за минало и бъдеще, проявени в СЕГА!

2010-09-06T16:51:04+03:00

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9