15 nov 2006, 13:02

Възражда се любовта

  Poesía
952 0 2

                  Възражда се любовта   
                

 

          Слънчеви лъчи пронизват тъмнината,
          виждам края на тунела на самотата.
          Възражда се отново в мене любовта,
          усещам - пак съм предишната жена.

          Ти направи чудо с мен сега,
          ти докосна така нежно моята душа.
          Колко дълго време чаках тебе мили,
          колко мъже раних - дано са ми простили.

          Сега устните ми нашепват нежни думи,
          сърцето ми цялото само твое е, любими.
          Ти видя във мен това, което други не успяха.
          Ти от съзнанието ми изтри тези,
          които с мен се подиграха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...